Повечето родители не понасят многобройните домашни, защото повечето деца също ги мразят. И почти винаги има битка.
Детето е уморено и аз съм изморен. Детето иска да си играе и аз искам то да играе. И въпреки че има причина учителят да дава домашна работа, това не ви успокоява, когато виждате как детето се бори да завърши задачите си. Целта е да се справим със зададеното бързо и ефективно, за да се наслаждаваме на времето заедно.
Но всяко дете е различно, всяко учи по различен начин и подходът към него следва да е различен. Методите, които ще работят при едно дете, няма да се получат при друго. Затова днес ви даваме идеи как в домашни условия да помогнете на своето дете според индивидуалния му стил на учене и уникален темперамент.
След като установите рутината и основите на ученето, ще ви е необходим и допълнителен, индивидуален подход, за да мотивирате детето да учи с желание и удовлетворение. Представяме ви няколко типа поведение сред децата и съвет за справяне, от които може да изберете най-подходящия за вашия ученик. За да определите стила на учене на вашето дете, вгледайте се в поведението, реакциите и предпочитанията му в ежедневието.
1. Изпълнителят – отговорното дете, ориентирано към изпълнение на задачите.
Те са деца, които се фокусират върху точно поставени задачи и определят успеха си спрямо изпълнението им.
Поведение на детето „Изпълнител“:
– има нужда да му се обясни какво да направи стъпка по стъпка с ясни, директни инструкции;
– учи или играе на тихо място. Разсейва се лесно от шум/други хора, докато е заетo;
– предпочита да не яде/пие, докато се занимава;
– концентрира се само в една дейност/задача в даден момент;
– не желае да бъде прекъсвано по време на дейност/игра, склонно е да се подразни, ако това се случи;
– иска винаги да завърши това, което е започнало;
– иска самостоятелност, няма нужда от насърчаване, за да завърши задачата си;
– не е общително дете, не обича отборни игри;
– предварително обмисля и планира преди да започне дадена дейност;
– предпочита да решава проблемите си само и обмисля всички възможности преди да вземе решение;
– обикновено е послушно, дори без надзора на по-възрастен.
СЪВЕТ: Обяснете им, че тяхната отговорност е да са ученици и част от тяхната работа е да пишат домашните си. Точно както мама и татко трябва да вършат своята работа (опишете свои задачи – работа с таблици и определена програма, пътувания извън града/страната, срещи по работа и тн.), така работата на ученика е да учи и да даде най-доброто от себе си в изпълнението на задачите си.
2. Търсещият удоволствия – мотивира се, когато получава награди и одобрение.
Това е детето, което се нуждае от определен стимул, който ще му се даде при изпълнение на задачите. Мотивацията му идва от удоволственото преживяване, от наградата.
Поведение на детето „Търсещ удоволствия“:
– има нужда от вашето одобрение докато играе, когато взима решения, когато постига резултати;
– работи съсредоточено, докато вие сте до него и постига много, докато вие сте там;
– ясно изразява желания за това какво иска, моли и изисква да му се даде;
– лесно се разсейва, сменя теми и дейности бързо към по-вълнуващи в момента;
– интересува се от удоволствието, което му носи дейността, а не дали ще я завърши/колко е важна;
– иска резултатите да се постигат сега и веднага, обикновено е нетърпеливо, припряно;
– има нужда от насърчаване, за да завърши задачите си;
– обикновено е общително дете;
– ако бъде оставено само, ще остави отговорностите за последно, проявява мързел;
– чувства вина, когато му се сърдите.
СЪВЕТ:
Използвайте любимото му лакомство като награда. Моята дъщеря много обича шоколад. Разделях го на блокчета и след всяка правилно решена задача с условие по математика, получаваше едно. Може да наредите наградките до задачите/до абзаците от урока и след всеки верен отговор да хапва по една. Вместо с храна, може да го награждавате със стикери (например цветни листчета с похвали – най-бързо решената задача!, най-добрият изказ!, най-гладко разказаният урок!) или с любимото му занимание, след като завърши успешно домашните си. Важно е да намалявате наградите с времето. След седмица давайте наградка за 3 решени задачи, например, а след месец за цяла страница задачи от учебната тетрадка. Целта не е да свикнат, че винаги ще бъдат награждавани, все пак са се отправили към гимназията, където ще трябва да учат сами и с по-малко подкрепа. Вашето внимание и одобрение е мотивиращото тези деца. Дори когато грешат или мързелуват, използвайте позитивен подход.
3. Чувствителният – емоционалното, тревожно и напрегнато дете.
Това е детето, което се стресира от това колко много домашни има да напише/уроци да научи и колко малко време има за това. Тази емоция му пречи и то изоставя задълженията си.
Поведения на детето „Чувствителен“:
– несигурно е в изявата си;
– има притеснение да изрази какво мисли;
– търси постоянно подкрепа от по-възрастните;
– трудно взима решения само;
– обикновено затворено в себе си, избягва конфликти;
– склонно е да не споделя и да преживява вътре в себе си;
– избягва игри с много хора, но въпреки това ги желае;
– страхува се да не се провали/изложи;
– има концентрация на внимание, когато е спокойно;
– чувства се спокойно, когато усеща подкрепа.
СЪВЕТ: Задайте време за изпълнение на задачата (от таймер на телефона например) и насърчете детето да изпълни задачата възможно най-добре за даденото време. Когато времето свърши, починете за малко, разсейте се с песен, с лек разговор или рисунка, за да разпусне детето от натоварването. След това задайте ново време за следващия урок и така докато не завършат домашните си. Всяка седмица добавяйте допълнително 1-2 минути към работното им време. Ако детето го тревожи повече обема на зададеното, покрийте по-голяма или по-малка част от заданията с бял лист, за дане се виждат. Така ще могат да фокусират вниманието си към частта, която се вижда, без да се напрягат колко много работа още им остава. Целта е детето да придобие увереност, че може да се справи като изгради по-ясна представа за необходимото време и обема на задачите.
4.Разсейващият се – не задържа вниманието си дълго.
Това е детето, което бързо губи интерес и лесно измества погледа и вниманието си. Може да е по-подвижно или по-интертно, и в двата случая ще ви е трудно ще го задържите концентрирано над урока.
Поведение на детето „Разсейващ се“:
– има избрани конкретни теми и занимания, които задържат интереса му;
– отказва се бързо, ако нещо му е трудно;
– бързият резултат е важен, за да продължи със своите си занимания;
– любопитно е и има конкретни интереси;
– има нужда от насърчаване, за да завърши задачите си;
– не търси вниманието на други и избягва групови занимания;
– има силно развита фантази и често създава собствени светове/приказки;
– не чувства отговорност към задачите, които са извън обсега на интереса му;
– не се оправдава и рядко чувства вина;
– избягва конфликти.
СЪВЕТ: Поставете заедно с детето два големи картона/папки отстрани на работното му място, които да ограничат видимостта към заобикалящото го. Намалете максимално всичко, което може да разсее погледа му. Уверете се, че всички устройства са изключени – компютър, телевизор, музика. В стаята, където работи детето не бива да има каквото и да е движение, осигурете му спокойно и тихо място. Тук ефективно можете да приложите и метода с таймера при „Чувствителният“, ориентирането във времето ще помогне на детето със съсредоточаването, поставяйки му рамка за концентрация.
5.Напредналият – любознателното дете, детето, на което му се отдава ученето.
Това е детето, което постига отлични резултати и се справя с лекота с уроците. Научава с удоволствие и задава въпроси. Може да е екстровертно или интровертно, определящо е любопитството му и времето, прекарано в научаване.
Поведение на детето „Напреднал“:
– обича интелектуални игри;
– говори много, когато се отнася до споделяне на знания.
– радва се, когато получи изява и поощрение.
– обича да е полезно на другите.
– отегчава се от лесни и прости задачи, не обича да е подценено.
– предпочита да работи само.
– няма нужда от постоянен надзор и внимание.
– любознателно е.
СЪВЕТ: Говорете с учителите/учителя му за по-предизвикателни задания. Важно е да отбележим, не допълнителни, а по-задълбочени. В зависимост къде е сферата им на любопитство, можете да ги предизвикате да напишат свой разказ, да решат сложна логическа задача, да ги предизвикате с по-сложна лексика. Слушайте ги, когат разказват по своите теми и ги окуражавайте с различни дейности.
…Остават още 2 индивидуалности и заедно с тях още 2 съвета! Очаквайте ги 🙂
