Пълна тишина, маси за двама, подредени в три редици. Пълно е с деца. Чува се само гласът на учителя. Разказва, обяснява, дава знак кога децата да пишат и отново приканва към тишина и внимание. Звучи ли ви познато? После децата трябва самостоятелно да се подготвят, да научат определенията, да си припомнят стария материал и да са готови да демонстрират знания на следващия час или на контролното, класното, на тестовете за външно оценяване. Крайното оценяване е важно, но така се измерва само определен тип учене, познанието, което се мери е ограничено. Ако децата не са успели да научат всичко, значи не са били достатъчно старателни, не са внимавали, не са слушали учителя, вината си е тяхна.
Така изглежда традиционният начин на преподаване или известен още като „подходът на празната чаша“. Определено има ползи от него и днес. При този метод на преподаване учителят представя структурирано съдържанието на учебния материал, „смила“ информацията, лесно се поддържа дисциплина. Къде са учениците, как се ангажира тяхното внимание? Как се стига до осмисленото познание, което може да се приложи в не една проблемна ситуация? Как децата учат да учат и постигат? Те просто трябва да слушат, да запаметяват и да възпроизвеждат.
Днес всеки от нас може да носи буквално в джоба си огромно количество информация. Необходими са ни знания, умения и компетентности, с които да живеем добре и да успяваме в епохата на все по-глобализиран и свързан в мрежи свят, при който основна движеща сила е информацията. Можем ли да го постигнем?
Започваме от това, което желаем да постигнем и планираме последователно стъпките. Ако ние, учителите, отделим повече внимание върху крайния резултат – какво учениците трябва да знаят, разбират и могат, ако предварително намерим доказателствата за това доколко те успяват да постигнат желаното, то ще можем осъзнато, през призмата на поставените цели, да планираме учебните дейности. Тогава нашите уроци логично ще следват резултата, а не методиките, които владеем най-добре. В основата на нашето преподаване е необходимо да поставим разбирането, до което трябва да доведем учениците си. Да знаем до какво разбиране искаме да достигнем и тогава да се фокусираме върху съдържанието, методите, дейностите.
Ако учениците не са усвоили нещо, значи ние не сме им създали условия за това. Учителят и учещите си взаимодействат и достигат заедно до желаните резултати. Учителите е необходимо да наблюдаваме детайлно как учениците реагират и да променяме, като планираме целенасочено въздействията, за да достигнем до очакваното и поставено в началото като резултат. Така преподаването се фокусира върху възможностите за задълбочено осмисляне, а не механично запомняне, постоянно изследване, откриване и осъзнаване на изводите, планиране, изобретяване, адаптиране, което в крайна сметка да ни доведе до създаване на уменията, необходими на съвременния човек.
